Винаги, или почти винаги съм била от балансираните, граничещи със скучни хора. Още на 18 се бях пенсионирала и заспивах в 2 часа през нощта, по часовник... Помните ли? Аз – да, а и историята говори... Не, че е лошо, но пак бях от редките, черни овце. Аман с тази моя различност!
Както и да е... Последваха и по-славни дни, в които почти можех да се слея с тълпата от гуляещи, недоспали тийнове. Е, така и не се напих исторически, повече от веднъж, но сега... Да не издребняваме! Беше fun, имаше party, викахме Egészségedre и се правехме на полиглоти на пияна глава. Също се правехме на мармалад, на пастет и други подобни хранителни продукти...
Мина и замина. Не съм на 100 години още, но mode-a ни на живот се промени, а оттам и купоните оредяха. Съвсем! Лошото на закъснелите в съзряването, изцепките или приключването с пубертета / прощавайте момчета/ е, че никога не им минава. И мерака си остава forever.
Така и аз съм една незадоволена мераклийка. Мечтая за още поне няколко бара завършващи с опулен поглед и въпроса „Защо вече вървят трамваите?”, последван от констатациите – „Ама то е светло и е пет часа!” :D:D:D Иска ми се пак да смеся бира, с джин, с водка, с шотове, с още нещо там и да видим какво ще стане... Лелея за една поне, да му се не види, несериозна връзка с много перипетии, обрати, екшън и даже ако трябва - сълзи на края.
Много завиждам, благородно, на смелчаците, които скачат с бънджи, карат мотори, катерят планини или се гмуркат от десет метровата кула в някой басейн. Не бих могла да си причиня нито едно от гореспоменатите, просто защото адреналина при мисълта за тях ми е достатъчен! :D:D:D
И все пак – искам нещо по ръба! Имам нужда от каквото и да е, което може да влезе в една от графите – екстремно или силово. Това ще са моите няколко секунди, мига или дори минути, в които BBB /Big Brother - the Brain/ ще се изключи или ще бъде зашеметен до безсъзнание, за да дам refresh на цялата си, претоварена от мислене, система.
Искaм нещо по ръбааа!!!! Пък! Мхм... Може да взема да заговоря някой непознат, симпатичен младеж на улицата, утре... Едва ли не!
П.с.: Дано не получа сърдечен удар! Но... това е риска на екстремиста!
Луната днес е наполовина... Прегърбена, изтъняла, затъмнена... Дори може да се каже, че почти е изчезнала. Да, пак свети ярко, пак се жълтее в небето като огромен слънчоглед, на който, обаче, са му отскубнали почти всички жълти листа...
И как е възможно да се чувствам като тази луна? Наполовина... Не задължително празна, определено не прегърбена – никога и заради никой, но доста изтъняла и затъмнена съм...Може да съм наполовина пълна, но с тъмните сенки на недоволството. Т.е. – акцента е, че съм наполовина!
Какво прави луната когато е наполовина? В единия вариант намалява още повече, в другия – нараства. Това е като спора за чашата – наполовина празна ли е или е наполовина пълна? Зависи от гледната точка. Днес знам, че луната изтънява и утре ще е още по-тънка и слаба. Знам, обаче и че след това идва време да поеме обратно към обемната си същност.
Е, аз към изчезване ли отивам или към завръщане - сега като се виждам, наполовина?!? Ако съдим по редица теории и философии – дали за пиковете и спадовете в икономиката, спиралата на живота или възхода, последван от падение... накъдето и да отивам, после ще следва другата част от кръговрата.
Да, ако отивам към изчезване е утешително, че след това пак ще се появя. Но определено е жалко, ако съм в посока пълен блясък, че ще следва затъмнение... Трябва така или иначе, да се примиря с факта, че както една луна и аз имам своите спадове и върхови моменти, а.к.а. - фази. Човещинка...
Наполовина съм... и за съжаление се чувствам наполовина отрязана или изсипана... Все тая, защото голяма част от Аз-ът ми не е тук и липсата е осезаема. Иска ми се да съм винаги цяла, въпреки хора и случки, за да съм непоклатима. Знам, че е утопия, но това не пречи да ми се иска...
И понеже знам, че така стоят нещата и мрънкането ми няма да ги промени, едва с една трета от себе си взимам категоричното решение – каквото и да става, ще си повтарям, че съм наполовина – пълна, налята, изгряла! Каквото и да казват, особено любими фрази от типа на „Днес изглеждаш ужасно”, „Много си мълчалива” и „Какво ти има”, аз винаги ще съм не добре, не ок, а сууупеееер!
Хайде да видим дали моят инфантилен и инатлив позитивизъм няма да накара земята да се завърти на обратно... Е, ако дори само моето местенце в света се закрепи в баланс или луната вземе да прескочи месец без да стане наполовина, пак ще съм доволна... Много ли искам, а?! Мисля да остана във вечно пълноИвие! ;)
Хубаво е когато човек се чувства така... Свободен, изпълнен с енергия, позитивен и енергичен. Жалко само, че не може да е винаги.
Когато, обаче, те завладее това усещане и рефрена зазвучи в главата ти – не си позволявай да изпускаш мига! Утре може да е късно, после – не е опция, а и сладостта е в припряността. Искам всичко и го искам веднага!
Не веднъж съм обяснявала на тази или онази изтерзана от колебание душа – прави каквото ти се иска и то своевременно. Поредната сентенция изскочила в съзнанието ми, в стил – „нероден Петко” – никога не ползвана от мен, но категорична и упорита. Е, днес разбрах и колко вярна е наистина тя.
Все още не мога да си обясня тази моя, почти паранормална способност, да давам адекватни съвети за никога несънувани, още по-малко преживявани от мен ситуации... И не подозирах колко може да съм права. Може би това е някаква свръх сетивност или изострена съобразителност, не знам, но поне и за себе си разбрах, че работи.
Цял ден с тази песничка в ума и с популярният рефрен на уста. Даже го написах по скайп на една приятелка... „Нее, не ми се прибиираа, ще вървяя под звездиитее...” Това чувствах, това исках и взех, че го осъществих. Подарих си слънчев ден навън, сред мили хора и за десерт повървях под стотиците небесни светулки и прегърбената луна.
Сега знам със сигурност – по-сладко от това някой да ти угоди, е само - сам да си угодиш. Бягство от града, плаж в парка, ледено „Мохито”, разходка под звездите, бира с приятели – каквото ви се прииска, сбъднете си го на момента. Няма друго такова усещане за свобода и покой! Усмивка... Широка! :)
