Ден на сбогуване, ден на раздяла...

 

Дааа.. Има и такива дни. Повече от колкото ни се иска. Понякога повече от колкото мога да понеса. Но и те минават, като всички дни...

Вчера загубих нещо... Даже няколко неща. А днес, днес се сбогувах. Два такива дни подред – изненадващо трудно! И все пак знам, че утре всичко ще е наред.

Какво загубих ли? Загубих надежда... за малко. За миг загубих и позитивното мислене. Но колко му е, при мен тези моменти на умопомрачение не траят дълго. За щастие... И все пак ме заболя... Сбогувах се с един символ, едно обещание, което може би вече не важи... Един спомен, който май наистина ще си остане само спомен, без многоточия... Един миг, който можеше да е мой, но не беше. И една песен, която изтръгна на сила емоциите, който не исках да споделя със света, защото бяха негативни...

С какво се разделих ли? С хора, с живи мечти, с емоции, които нямат аналог. Загубих усещането, че нещата зависят от мен... но само за секунда. И все пак, признавам, много, много рядко има неща, които не зависят от нас. Колкото и силно да викаш, колкото и високо да скачаш, колкото и искрено да се усмихваш, колкото и усилено да се трудиш... понякога не е достатъчно. И мечтата ти остава без теб... или ти без нея?!? Колко неблагодарен може да бъде животът, понякога. Но само понякога...

Сбогува се и с лятото. Отдавна не ми беше било толкова меланхолично, студено и сиво, както вчера. Със слънцето се свиква лесно, а с бурите – никога. Или поне аз не мога да свикна. Е, вчера усетих че губя топлината на летните дни, но какво да се прави. Идва есен и ще се наложи да си намеря човече или мечта, която да ме топли вместо слънцето... Май само когато е лято успявам да си внуша, че съм си самодостатъчна.

Никога не съм се поддавала на подобни емоции и мисли. И сега не го правя – давам им живот само, за да просъществуват един ден, да намерят път извън мен и да умрат с края на деня. Утре... Утре ще бъде твърде слънчево и обнадеждено, за да го мисля. И да вали, и да духа, и да грее... Няма значение. Нов ден – ново начало.

Даже още от днес успях да се намеря. Пак – спокойна, уравновесена, позитивна и усмихната. Вчерашните сълзи родиха днешния ми смях. Вчерашната носталгия – днешният реализъм. А вятърът и дъжда от миналия ден... споменът за тях угасна с първите слънчеви лъчи, които ме докоснаха по днешното лице. Щом слънцето го има и утре, значи всичко ще е ок.

Намерих си и една песничка... Или пък тя ме намери? Goo Goo Dolls – Home. Което ми напомни – в точният момент, на точното място винаги ще се намери нещо или някой, който да те спаси! Да, има и такива дни – на сбогуване и раздяла, но те са твърде малко, за да им отделя повече време от това и повече думи от вече написаните.

В усмихнато очакване на утре... :)

Премълчаването е предателство!

Премълчаването е предателство? Да, за мен е така! Не само лъжата, а и премълчаването... За мен те са с равен знак, еднаква тежест и равни последствия. Щом на моята съвест тежат еднакво, значи така е и за останалите хора. Нали и аз съм човек?!

Премълчаването е предателство?!?!? Нали и то причинява болка, нали и то наранява.. Става ли ни по-малко неприятно като ни обяснят, че не са ни казали защото не сме питали, а не защото е толкова важно? Че са ни спестили гняв, нерви, безпокойство или сълзи... Плачем ли по-малко после? По-бързо ли прощаваме или забравяме? Не! Значи е вярно!

Премълчаването... Какво по дяволите значи това, изобщо? Да стиснеш зъби, когато от устата ти напира да излезе – обичам те или не те обичам вече? Да си прехапеш езика, когато ти се иска да изкрещиш, че нещо не ти харесва? Да преглътнеш горчилката от обида? Да не споделиш... Да пропуснеш да споменеш... Да забравиш... умишлено? Да си съобразителен, благороден или страхлив?

Премълчаването не е ли като да накапеш с нещо върху покривката, а след това да започнеш да мажеш със салфетката върху петното, тайничко, докато никой не гледа... Ако излееш нещо цветно или мазно, петното е голямо и видимо, и неизтриваемо, може да не се изпере... За момента дори не можеш да го скриеш и оставяш предмет – чиния или чаша от горе му, за да не забележи никой какво си сътворил.

И в крайна сметка когато си тръгнеш, на масата, на мястото където ти си седял, под чашата ти някой намира петното и разбира за стореното от теб. А ако покривката наистина не се изпере, петното остава – за винаги...

От това сравнение възникват  два въпроса – 1 не е ли нещо, за което полагаш толкова усилия да прикриеш –  /Не/ маловажно, /Не/ безобидно и /Не/ особено тайно, както един себе уважаващ се лъжец твърди! И 2 – не ти ли става ясно, че в крайна сметка всичко излиза на яве... и петното от вино и премълчаната информация, която не е точно лъжа! Излиза, остава, замърсява, загрозява и съсипва – покривките и отношенията...

Премълчаването е предателство! Твърдя го с увереност, защото познавам вкуса на разочарованието от предаденото доверие. За да не съм голословна – познавам и вкуса на тайната която отлежава на устните ми, тежи на гърдите ми и задавя говора ми... Познавам още и последствията от премълчаването = лъжата за живота и света ми.

Интересно само защо аз успях така бързо да усвоя, че не бива да се лъже и премълчава... Защо така ярко запаметих разочарования поглед, предадените сълзи и фалшивото здравей след моите премълчани тайни... А масово хората забравят какво са причинили впечатляващо бързо и го правят отново, отново и отново. Някои дори живеят така - в мир със себе си и с лъжа на уста... 

Дали ще ме излъжеш или ще премълчиш нещо - аз ще разбера рано или късно! Без значение дали ме мамиш или щадиш – ще ме заболи и няма да ми мине! Не ме интересува дали те е страх или не ти пука! Познавам лъжата, познавам премълчаването, познавам себе си.

На тези които никога не са ме лъгали – благодаря и пак заповядайте! На онези, които ми спестяваха – ще кажа само, че помня! А останалите, които ще продължат да ме лъжат или ще премълчат нещо в бъдеще – нека знаят , че единствените неща, които не прощавам са предателството и неуважението... Последствията от лъжата в моя свят са класика – ‘Дръж се така с хората, както искаш те да се държат с теб!”  + „Убий простака с мълчание” , само че са доста изкривени, пресилени и крайни. Ако предпочиташ да играеш по този начин, с премълчаването... мини в миналото НИ сам и то още сега!