понеделник, 12 април 2010 г.

Гаааз.... Спирачкааа! ... Газ!



Не, не ходя но шофьорски курсове... Това беше, вече преди три години, продължи цели две, докато  да успея се справя с листовките, а днес е минало, незапомнено... И сега, обаче, се чувствам като до тогавашният ми инструктур, в първите дни на моето невежо шофиране. Чувам ми гласа даже -  "Гаааз... хайде бе, натисни го тоя педал малко, сменяй сега на следваща предавка, ама по-лекичко, не ръчкай като някой мъж, хайде на следващата, тука завиваме... Спирачкаааа!" Беше досадно, изнервящо, напрегнато, но и някак забавно. Не трябва да забравяме как като по-млади или малки, можехме да открием забавното на всякъде! Апропо, онзи ден живях в КАТ почти цял ден, за да си подам документите за дубликат на шофьорската ми книжка, че страшно ми се кара, а нали я позагубих... Но и там процедурите ми удариха спирачка на вдъхновението!
И така е всеки ден. Каквото и да правя, на където и да се засиля, нещо пресича пътя ми и ме кара да скачам на педала за спирачката, като в ситуация клоняща към ПТП. Еми, нашето експериментално поколение, наборите +/- 2, 3 години, май си носим тази съдба... Нови неща, много ентусиазъм, после - спирачка! И почвай от начало! То не бяха различни обучителни форми в училище, то не беше - без и със матури, безкрайни по обем теми за кандидат -студентите, после - замяна с преразказчета, следваха Епи-та, устни изпити, сега за бонус - малко кризичка, гарнирана с посевместна безработица... А ние точно сега се опитваме да започнем живота си. И то, като шофирането с инструктур - хем забавно, хем изнервящо... И после как да не сме шизофреници, а?
Е за какво иде реч, в този пост в крайна сметка... Моята доказано шизофренична персона днес роптае срещу резките, спорадични промени в живота си, които й развалят баланса, спокойствието и душевният мир. Искам да ми е монотонно, моногамно и по възможност - хубаво. Като че си пожелах да стъпя на Марс... Сякаш целият свят се е възпротивил нарочно срещу моето мъничко желаниице... Нагледно : Решавам да си седя в къщи, сама и спокойна - намирам се в кръчма с пияни жени, бойни мъже и гадна бира... Решавам да огранича вижданията си, с дразнещи ме и разочароващи ме хора - те, пред вратат ми! Решавам да положа ново начало, каквото и да значи това, в линият си живот - призраци на всякъде, всеки ден, напористо и настоятелно... Решавам да се разходя в парка, оказвам се забъркана в скандал... Решавам да изляза на дискотека, оказвам се незапозната с долнопробния си и неморален интимен живот, за който всички знаят, освен мен и който се развива като самостоятелен индивит, докато мен ме няма... :) Красотичка... И как после човек да не се ядосва, да е спокоен и да запази адекватно поведение на платното на живота...
Гааааз... Спирачкааа! Абе, аз пък обичам да си карам на ниска предавка, бавно, в дясно, по един и същ маршрут, по светло, на фона на Z-rock, с един до трима пасажери... Къде бъркам? Толкова много ли искам?
Така или иначе, оправия за сега няма... Някакво си там решенийце намерих, май... Недоказано за сега! И то се крие в старата, преекспонирана фраза - don't worry, be happy! Е, опитвам се! Гледам, вторачвам се не, ами се взирам, за да забележа ироничното и смехотворното в целият този нежелан хаос, да се смея на себе си и околните, да се забавлявам, да се изморявам качествено... После спя като бебе, чувствам се изцедена от емоции, а с хубавите си заминават и лошите... И пак скачам в супата с недоразумения, давам газ, сменям на по-висока предавка и да става каквото ще! :) :) :)