Когато, обаче, те завладее това усещане и рефрена зазвучи в главата ти – не си позволявай да изпускаш мига! Утре може да е късно, после – не е опция, а и сладостта е в припряността. Искам всичко и го искам веднага!
Не веднъж съм обяснявала на тази или онази изтерзана от колебание душа – прави каквото ти се иска и то своевременно. Поредната сентенция изскочила в съзнанието ми, в стил – „нероден Петко” – никога не ползвана от мен, но категорична и упорита. Е, днес разбрах и колко вярна е наистина тя.
Все още не мога да си обясня тази моя, почти паранормална способност, да давам адекватни съвети за никога несънувани, още по-малко преживявани от мен ситуации... И не подозирах колко може да съм права. Може би това е някаква свръх сетивност или изострена съобразителност, не знам, но поне и за себе си разбрах, че работи.
Цял ден с тази песничка в ума и с популярният рефрен на уста. Даже го написах по скайп на една приятелка... „Нее, не ми се прибиираа, ще вървяя под звездиитее...” Това чувствах, това исках и взех, че го осъществих. Подарих си слънчев ден навън, сред мили хора и за десерт повървях под стотиците небесни светулки и прегърбената луна.
Сега знам със сигурност – по-сладко от това някой да ти угоди, е само - сам да си угодиш. Бягство от града, плаж в парка, ледено „Мохито”, разходка под звездите, бира с приятели – каквото ви се прииска, сбъднете си го на момента. Няма друго такова усещане за свобода и покой! Усмивка... Широка! :)
Jestoko!!!!!!!!!!!!
ОтговорИзтриване