Една минута по-рано...
Мотористът:
Сега ще оставя приятеля ми на другото кръстовище, ще мина през магазина и ще купя нещо сладко. Майка ми обича сладко. Така ще е двойна радост. Утре ще отида до университета, за да се запиша и започва последното голямо учене. Дипломната ми работа, ще превърна в по-голям проект. Може някой ден да го публикуват някъде и даже да стана известен. Тогава ще си купя по-голям мотор, може би – джип. Майка ми ще се гордее с мен.
А ти, успя ли да помечтаеш днес?
Възрастната жена:
На по-малкия ще купя някой голям шоколад, за да не се сърди. Подаръкът е за големия, все пак той има рожден ден. Малко ще си поговоря със съседките пред блока и отивам да нагледам яденето и дядото, да видим кой до къде я е докарал. Ще звънна на дъщеря ми за последни уговорки, а после и на брат й – да напомня и той да купи нещо на племенника си. Утре като станем, след големия празник тази вечер, ще накарам моя дядо да отидем до вилата, да нагледам градината. Скоро трябва да помислим и за зазимяването на къщата.
А ти направи ли своите днешни планове за утре?
Вторият човек на мотора:
Ще й купя роза... Не, по-добре лале... В магазина на ъгъла има чудесни лалета, а и тя ги обожава. Дано ми прости закъснението и вчерашното държание. Човек може да прекали с ревността, но така е когато обича. Дали подозира, че след като завършим ще я направя своя жена. И да не знае, знам че няма да ми откаже. Толкова пъти „обичам те” чух онази вечер, че ми стигат за цял живот. Нямам търпение да я видя вече. Няма да й казвам, че са ме докарали с мотор, за да не се притесни. Обичам я, обичам я... имам нужда пак да й го кажа.
А ти казал днес на най-близкия си човек, че го обичаш?
Детето в колата:
Сега като започне новата учебна година, ще имам само шестици. Така татко няма да се сърди и сърцето му ще е добре. Най-сетне ще тренираме пак с момчетата, ще видят че съм се упражнявал през лятото. Повече няма да се закачам с момичетата в класа, защото мама каза, че съм голям, а големите не правят така. Дано сестра ми не ме издаде, че сутринта не си оправих леглото. Ще й се извиня, че вчера я ударих и тя ще ми прости, нали ми е кака.
А ти поиска ли днес прошка за своите грешки?
Майката – шофьор на колата:
Ще й купя най-хубавата раница и най-модерните маратонки. Обещала съм й. Все пак си го заслужи, изкара страхотни оценки и влезе в най-доброто училище. Ще взема нещо и на брат й, да го помни докато му дойде реда за същото и да е мотивиран. Мъжът ми ще е доволен тази вечер, защото ще вечеря любимото си ястие. Още от миналата седмица ме моли да му го сготвя, а и днес съм в добро настроение... Утре ще довърша отчетите, защото поех ангажимент към шефа. Така ще изпълня всички свои обещание, преди да заминем на море, а след връщането – ще започна на чисто.
А ти изпълни ли обещанията си дадени вчера?
Момичето с колелото:
Ще спря на ъгъла на НДК и ще купя бира, даже няколко. Днес ще празнуваме... че е вторник. Обещах на Х, че ако намеря и 2 лв. на улицата ще ги изпием заедно. Обичам приятелите си, толкова са мили. Обичам да карам колело по улиците на София, особено като знам, че те ме чакат в някоя градинка. Обожавам да се събираме пред Народния или на Седмочисленици. Имам страхотни спомени от работата ни заедно, но ще направим още много, само да стигна при тях. Хубаво е, че ще избегна задръстването... Никога нямам търпение да момента в който ще се видим и ще се забавляваме, всичките приятели, заедно...
А ти спечели ли истински приятели, до днес?
30 секунди преди края...
Мотористът:
Само този светофар да минем и стигаме, този път по-бързо от обикновено. Тъкмо по-рано ще се прибера с хубавата новина...
Възрастната жена:
Защо да не мина между колите, няма да чакам светофара... Бързам, нали ни е празник. Днес е хубав ден и всичко се нарежда добре...
Вторият човек на мотора:
Усещам вятъра в косите си. Живота е хубав когато минава на бързи обороти и си влюбен. Повече газ – по-бързо ще стигна до Нея....
Детето в колата:
Вече ми се спи, но няма да си легна преди да се разбера с кака. Трябва да започна и да чета по малко, но от утре. След това зелено, на дясно и сме в къщи. Какво ли има за вечеря...
Майката – шофьор на колата:
Имам цели 30 минути повече за готвене, добре че нямаше движение. Ще целуна малките, ще си кажем на здраве с мъжа ми, ще звънна на майка и татко да ги чуя. Късен филм и по леглата, че утре ни чака дълъг ден. Обичам си живота....
Момичето с колелото:
Слънчев ден, дълга нощ. Най-много от всичко обичам тези прохладни летни вечери. Бира или мента - ще реша пред магазина. Ще звънна на другите да видя някой иска ли нещо. На връщане – трезва или не съвсем, ще карам колело под звездите. Under the moonlight…
10 секунди...
Мотористът:
Too fast… to furriest…
Възрастната жена:
Тия с моторите са много бесни... но аз ще мина бързичко.
Вторият човек на мотора:
Тази пък баба къде отива сега. Добре, че сме маневрени. Love is in the air!
Детето в колата:
Ще кажа на татко, че вече ще бъда отличник и ще го цункам. И мама и кака ще ги цункам. На червен светофар не се ли спираше...
Майката – шофьор на колата:
Още няколко месеца и сами ще управляваме живота си. Собствен бизнес, нова кола, повече време за ваканции. Май най-сетне намерих баланс в живота си. Щастието е ей зад този завой...
Момичето с колелото:
I'll be there for you... Cause you're there for me too... lq lq lq Ще мина за по-напряко през Аптека, да не се бутам с хорицата по НДК...
To beautiful to live, too young to die…
Днес, в България, 2010 година никак не е невъзможно да изчезнеш за 60 секунди. За винаги... По пътищата на страната ни останаха много анонимни, непознати, близки хора. Ужасно е, че сме стерилни за случващото се, докато не разберем, че зад кадрите от катастрофа се крие познато лице, приятел, роднина. Живота е безумно кратък, а на нашата географска ширина – безсрамно кратък. И защото не знаеш кога твоите последни 60 секунди ще изтекат, запитай се – остави ли делата си подредени, хората си обичани, мечтите си поне до някъде сбъднати... Утре? Утре няма!
2...
1...
0
R.I.P.
