По принцип не обичам промените. Никак! Даже съм склонна да се хвана като удавник за сламка и за най-непоносимото, може би болезнено днес, само и само да не се окаже, че за утре нямам нищо – нито план, нито срещи, нито работа. Сега обаче с учудване и лека въздишка установявам, че промяната далеч не е толкова страшно нещо... А колко съм пропуснала докато зацепя...
В ума ми не за първи път се прокрадва и друга идея... Кое е по-хубаво? Да си заобиколен от много приятели, с които правиш обичайните, сигурни и банални неща или да си с малко, не много познати хора и да осъществявате много неочаквани, емоционални и несигурни мигове? Винаги съм се кълняла във важността на първото, но напоследък като че ли се убеждавам в красотата на второто...
Направих някои промени... Аз?!? Невероятно, но факт. Отървах се от много тежести и малко излишен багаж – емоционален и материален. Поставих граници на света си, както никога до сега. Обособих място за себе си, с вип достъп – само за Ива и поотдалечих малко околния свят. Не подозирах, че мога да живея и без да се чувствам длъжна да съм в услуга на обществото... Не ми минаваше през акъла и че самотата може да бъде хубаво нещо... Но все още държа да не е за дълго!
Зад себе си оставих много труд, много говорене / оказаха се думи на вятъра/, много старание, много усилия, много разочарования... Оставих и няколко трупа, но се оказа, че повече не мога да мъкна със себе си и света си, багаж от чужди проблеми, чужди issues и вселени, които не искат да ме приемат каквато съм. Не съм си самодостатъчна, може би за съжаление... Но успях малко да скъсам със зависимостта си от другите, която бе породена от благородни подбуди, но и безкрайно вредна.
Винаги съм била упреквана по един или друг повод, че съм егоист. Със сигурност до някъде е вярно, но си мисля, че и на други дадох много... Значи съм била малко егоист. Е, след като и това беше недооценено и омаловажено, спирам и с него. Сега ще се упражнявам в егоизма, крайността и безпардонността си. Имам от кого да се уча, а и бавно, бавно започвам да осъзнавам ползите от това да си гадно копеле, в моя случай – тъпа кучка...
Има моменти, фактори, хора в живота ми, които никога няма да променят стойността си – значимото си остава значимо. И макар сега да имам малко хора около себе си, знам че са точните. В едно – старите и новите муцуни. Всеки ми дава емоция и вдъхновение, различни едни от други... Палитра от позитивни емоции, които ми влияят много добре. На виновниците – благодаря! На засегнатите ще кажа само – сега съм в егоистичният си период, оправяйте се!
Етапи... В човешкия живот има много и различни етапи... Кога да се влюбиш, кога да завършиш, кога да започнеш да работиш, кога да се ожениш, кога да родиш, кога да се разведеш, кога да станеш егоистичен хейтър... Е, последният настъпи и за мен. Не, не съм се уморила да бъда добра и позитивна... Това никога и заради никого. Просто сега Вселената ще работи за мен, защото ще влагам всичката си позитивна мисъл в посока на своите нужди, мечти и дирения. Отдавна съм го казала и то по съвсем друг повод, но сега добива смисъл – Аз живея един живот, за себе си... Нямам по-голяма кауза от себе си! / за деца е рано/... За това ще живея както искам, ще грабя с пълни шепи и няма да се извинявам на никого!
Оказва се, че докато търся себе си сред другите, малко по малко откривам други, в себе си… I like them all!
