Да си работохолик е недостатък! Особено в наши дни! Да не успееш да създадеш дом и семейство, за сметка на кариера, да си "заринат" с пари, но лишен от човешки контакт, да си успял в бизнеса, но провалил се в социалния живот...
И двете теории са верни за мен, адекватни и актуални. Занимавам се с този въпрос, защото се свършиха приятелите, роднините, колегите от вуз-а и дори познатите, с които да мога да се видя за час, веднъж в месеца, защото всичко що мърда бори кризата с труд... Еждневен, еженощен, ниско платен, някой път - неплатен, тежък, нездравословен, константен... Почти няма такива и които да работят нещо, което поне малко им харесва...
Това май, за мен, ще се окаже не криза - икономическа, а ментална... Къде ви е акъла бе хора?!?! Не , че нещо... Знам, че е тъпо аз да надавам глас, като професионален безработник, вече почти година, но виждам нещо странно, тъжно и тенденциозно от погледа на страничен, вярно пасивен, но - наблюдател.
За какво ви е живота, ако го пропилявате в опит да поставите рекорд, за най-дълга смяна издържана от човек, без да припрадне два пъти? За какво ви е здравето, ако се докарате до там от работа, че сте болни и немпожете повече да се трудите? За какво са ви парите, ако така и така не покриват нуждите, и дълговете ви, но изцеждат жизнените ви сили, и утрепват социалният ви живот? Нали работим, за да ядем, да се облечем, да можем да се лекуваме, ако се наложи, да купим играчка на детето, веднъж в месеца да си позволим по-разточителна вечеря с приятели, да имаме за бира с дружките няколко дни в седмицата и да изживеем старините си достойно, със заслужената пенсия?!?! Човещинки...
Е, пари те ви, които не стигат и този месец за половината от необходимото, които очаквате да доживеете след 2-3 месеца, които трябва да ви позволяват "глътка въздух" от труда, всъщност ви взимат здравето... и личния живот... и времето... и младите години... За какви пари точно работите, за какво точно, за кого и за чий *уй е постоянно?!??!
Защо не сте на трудов договор? Защо не ви осигуряват редовно? Защо ви осигуряват на 4 работни часа, като работите на 15? Защо работите по 15 дни плътно, вместо 2 на 2, за да отмените колежките си, излизащи във ваканция и евентуално да дочакате своя ред? Защо работитте за подобни работодатели, за чест и слава, за смешни пари, за далечното, необозримо бъдеще и до смърт?
Нямам предвид да не работите, но го правете грамотно, разумно, съзнателно, с разбиране за целите и задачите, които си поставяте, и за системата, която вместо да накарате да работи за вас, позволявате да ви експлоатира, заробва и разболява! За пореден път - нямате по-голяма кауза от вас самите, собственият ви живот и пълноценното си съществуване!!!! Което не се случва по този начин, няма и да се случи...
Джа! Basta! Ya! Стига с това идолопоклоничество, край с издигането на парите в култ и отлагането на живият живот за утре, защото днес не се е получило, има криза, бизнесът на шефа ни буксува, колежката е болна, колегата е в отпуск, някой нещо го сърби... Вземете се в ръце и поне ако не постигате програма максимум, не се задоволявайте с мухлясалия минимум, който съобразителните хора ви предлагата, а вие като овце - преглъщате...
Този пост е за незабравилите себе си, за смелите, за все още мислещите, за интелигентните, за съобразителните, за дръзките и незакрепостяемите...
Вдигам палци за момичето, което каза „да” на обедната почивка, която й се полага... За момчето, което каза „не” на държавната кариера, защото е куха и крепостническа... За човекът, който каза „не” на робуването... на правила, системи, ограничения, робовладелци – работодатели, трудът за слава, за малко пари и до смърт... За човещинките...
