Тук ще стане искрено и лично... Тук ще стане тясно... Ще бъде тъжно и малко празно... Тук ще напишем един минус...
Някъде там ще се появи плюс и ти ще бъдеш истински щастлива... Аз ще си остана тук и ще ти завиждам благородно. И ще се радвам за теб, истински... Откри любовта и баланса... Сега е време да отидеш, да ги сграбчиш здраво и да не пускаш, no matter what…
Егоистично е да пиша това. Егоистично е да го чувствам и ужасно нечестно да ти позволя да го прочетеш. Но някои неща са трудни за изричане, а трябва да бъдат чути. Ти знаеш, че не мога да си мълча... Аз знам, че не е здравословно за мен и че не искам да те закотвям тук, но просто имам нужда да знаеш...
Помниш ли, че веднъж ми каза, че замерям хората с истини... Че това не винаги е добро, че наранява... Аз помня! Винаги помня какво ми казваш! Е, ето още една истина – ще ми липсваш. Не ти го казвам, за да те спъна, а за да те засиля... Оставяш следи Ми, ясни, истински, дълбоки следи в хората и живота им... И това е хубаво. Покажи им на чуждоземците колко осезаеми и смислени бразди в света правиш, go girl!
Няма драма, нищо не свършва... Напротив – едва започва. Но фактът, че няма да дишаме същия мръсен софийски въздух, че няма да мога случайно да се окажа пред вас и да се натреса на гости и че може да не успея да ти честитя новата година по телефона, малко ме натъжава... Навиците са лошо нещо, зависимостта също... Но ми беше приятно да завися от теб, да мога да споделям глупавите си терзания с теб... Да има skype за това, но няма да е същото...
Пиша това от егоистичната потребност да се разплача и да ми олекне. Временно, трайно, привидно или напълно... Нали все някак трябва да дочакам понеделник, да го преглътна и да приема вторникът в който ти ще си на 1616$%#*&^ километра от нас и колкото и да ми се ще, няма да зависи от мен да ги преодолея. После може да стане всичко и да стигнем до клишето „животът ни отнесе в различни посоки”... Никой не знае какво го очаква и може само да се надява на най-доброто...
Опитвам се да завърша позитивно без да съм казала и една милимунда от това което ме тревожи и ми тежи. Няма време и думи за всичко. Позитивното е, че ти ще бъдеш с Иън, който ми обеща, че единствената му мисия ще бъде да те направи щастлива. А какво е един щастлив човек повече, ако не нещо позитивно?! Надявам се не съм те отегчила, натъжила или затормозила. Просто исках да напиша това, която дори и аз talking 24/7 не мога да изрека...
Обичам те, ти си добър приятел въпреки всичките ми странности и ръбове... За мен винаги ще си останеш момичето от съседния чин, което ми позволяваше да преписвам по математика, Миленичка която Не е пияна, Jumper, една от Кифлите, първия човек който ме прие такава каквато съм, без да се заема с дисекцията ми, душевното ми кошче за всевъзможни отпадъци, Ми...
И с върха на наглостта си, ще поискам нещо от теб... Две неща, сякаш имам право да искам дори едно... Моля те, бъди щастлива и направи всичко възможно да се върнеш... ако искаш де!
Пс.: Извинявам се за сълзливия привкус, но фабрична грешка в софтуера ми ме е направила чувствителна и откровена. В резултат – не винаги ме разбираш, но добре че някак си ме търпиш. Love ya!
Пс.пс: Това не чак толкова извънредно заминаване ме свари неподготвена емоционално... Явно! Извинявам x2 се за което! J Now go, go, go…
Пс.пс.пс: Изсфинявам се x3, че това не мина под редакцията ти, но изненадващо в 01:30 ти спиш :D Дано нямам много грешки... :P Дано не ме и напсуваш като го видиш!
