Както и да е... Последваха и по-славни дни, в които почти можех да се слея с тълпата от гуляещи, недоспали тийнове. Е, така и не се напих исторически, повече от веднъж, но сега... Да не издребняваме! Беше fun, имаше party, викахме Egészségedre и се правехме на полиглоти на пияна глава. Също се правехме на мармалад, на пастет и други подобни хранителни продукти...
Мина и замина. Не съм на 100 години още, но mode-a ни на живот се промени, а оттам и купоните оредяха. Съвсем! Лошото на закъснелите в съзряването, изцепките или приключването с пубертета / прощавайте момчета/ е, че никога не им минава. И мерака си остава forever.
Така и аз съм една незадоволена мераклийка. Мечтая за още поне няколко бара завършващи с опулен поглед и въпроса „Защо вече вървят трамваите?”, последван от констатациите – „Ама то е светло и е пет часа!” :D:D:D Иска ми се пак да смеся бира, с джин, с водка, с шотове, с още нещо там и да видим какво ще стане... Лелея за една поне, да му се не види, несериозна връзка с много перипетии, обрати, екшън и даже ако трябва - сълзи на края.
Много завиждам, благородно, на смелчаците, които скачат с бънджи, карат мотори, катерят планини или се гмуркат от десет метровата кула в някой басейн. Не бих могла да си причиня нито едно от гореспоменатите, просто защото адреналина при мисълта за тях ми е достатъчен! :D:D:D
И все пак – искам нещо по ръба! Имам нужда от каквото и да е, което може да влезе в една от графите – екстремно или силово. Това ще са моите няколко секунди, мига или дори минути, в които BBB /Big Brother - the Brain/ ще се изключи или ще бъде зашеметен до безсъзнание, за да дам refresh на цялата си, претоварена от мислене, система.
Искaм нещо по ръбааа!!!! Пък! Мхм... Може да взема да заговоря някой непознат, симпатичен младеж на улицата, утре... Едва ли не!
П.с.: Дано не получа сърдечен удар! Но... това е риска на екстремиста!
Няма коментари:
Публикуване на коментар