Наполовина...

Луната днес е наполовина... Прегърбена, изтъняла, затъмнена... Дори може да се каже, че почти е изчезнала. Да, пак свети ярко, пак се жълтее в небето като огромен слънчоглед, на който, обаче, са му отскубнали почти всички жълти листа...


И как е възможно да се чувствам като тази луна? Наполовина... Не задължително празна, определено не прегърбена – никога и заради никой, но доста изтъняла и затъмнена съм...Може да съм наполовина пълна, но с тъмните сенки на недоволството. Т.е. – акцента е, че съм наполовина!
Какво прави луната когато е наполовина? В единия вариант намалява още повече, в другия – нараства. Това е като спора за чашата – наполовина празна ли е или е наполовина пълна? Зависи от гледната точка. Днес знам, че луната изтънява и утре ще е още по-тънка и слаба. Знам, обаче и че след това идва време да поеме обратно към обемната си същност.
Е, аз към изчезване ли отивам или към завръщане - сега като се виждам, наполовина?!? Ако съдим по редица теории и философии – дали за пиковете и спадовете в икономиката, спиралата на живота или възхода, последван от падение... накъдето и да отивам, после ще следва другата част от кръговрата.
Да, ако отивам към изчезване е утешително, че след това пак ще се появя. Но определено е жалко, ако съм в посока пълен блясък, че ще следва затъмнение... Трябва така или иначе, да се примиря с факта, че както една луна и аз имам своите спадове и върхови моменти, а.к.а. - фази. Човещинка...
Наполовина съм... и за съжаление се чувствам наполовина отрязана или изсипана... Все тая, защото голяма част от Аз-ът ми не е тук и липсата е осезаема. Иска ми се да съм винаги цяла, въпреки хора и случки, за да съм непоклатима. Знам, че е утопия, но това не пречи да ми се иска...
И понеже знам, че така стоят нещата и мрънкането ми няма да ги промени, едва с една трета от себе си взимам категоричното решение – каквото и да става, ще си повтарям, че съм наполовина – пълна, налята, изгряла! Каквото и да казват, особено любими фрази от типа на „Днес изглеждаш ужасно”, „Много си мълчалива” и „Какво ти има”, аз винаги ще съм не добре, не ок, а сууупеееер!
Хайде да видим дали моят инфантилен и инатлив позитивизъм няма да накара земята да се завърти на обратно... Е, ако дори само моето местенце в света се закрепи в баланс или луната вземе да прескочи месец без да стане наполовина, пак ще съм доволна... Много ли искам, а?! Мисля да остана във вечно пълноИвие! ;)