Не спирай да очакваш неочакваното!!!

Случи ми се нещо неочаквано... Толкова изненадващо, но хубаво, че ме е страх да го  мисля... За да съм в тон с контекста а случката, този път и аз ще съм друга, непривична... Ще се опитам да бъда кратка и конкретна. Колкото и да трае този миг на споделеност, който преживявам, ще го изживея, ще му се радвам, ще го изрека и ще му повярвам. 

Само преди дни виждах един край пред себе си, а ето че получих начало... И пак съм укрилена, усмихната и творческа... Толкова е хубаво... Толкова е зареждащо собственият ти сценарии да предприеме неочакван обрат в позитивна посока и да загатне за възможен happy end... Потръпвам усещайки, че имам надежда... И всичко благодарение на... Изненада ме... човека до мен, живота, съдбата ако щете... ?!?!

Случи се, че теглих черта, за което събирах сили от доста време, а мойто човече най-невинно взе гумичка и я изтри, или поне я превърна в многоточие... Единственото по-хубаво нещо в тоя живот от надеждата, е изненадата... Бях забравила това... Сега с удоволствие вкусвам тази сентенция! Мммм... Едни простички думички, казани искрено, след сълзи и с тих глас, преобърнаха сюжета... Какви бяха ли? "Аз съм само с теб, с мен си само ти!" И сега настръхвам като ги пиша... Благодаря ти! :* Не са елитарни, високопарни и клиширани... Просто са изречени за мен... :)

Толкова е хубаво да мислиш, че виждаш ръба на пропаст пред себе си, а да се окаже, че там те чака облак, на който да се качиш и да полетиш, с любимото същество... Знаете ли колко може да е усмихнат живота... :)

Не ми пука дали ще свърши и кога... Важното е, че отново чувствам земя под краката си, а до мен има и някой който иска да държи ръката ми... Затова дискретно си припявам "Love is in the air" и си записвам на видно място - "Не спирай да очакваш неочакваното!" :):):)

Chorando se foi quem um dia so me fez chorar... > КОЙТО МЕ Е НАКАРАЛ ДА ПЛАЧА, СИ Е ТРЪГНАЛ ОТ МЕН ПЛАЧЕЙКИ?!

Всеки се спасява по единидично... От мен са се спасявали много пъти - понякога със спринт, друг път с лазене, на третия - с бяг по тъч-а, но при всяко положение, плъховете напускаха кораба преди потапянето му... Аз така и не се научих да се спасявам, нито по единично, нито с групата. Винаги оставах последна на кораба, като достоен капитан, посрещащ с чаша уиски, потопа. И никога не се научих да плавам така, че корабът да не потъне... Явно за това ме напускаха...
Сега не съм капитан, а обикновен пасажер на кораба, които трябва да бъде моята връзка, любовта или бъдещето ми. Друг го управлява, а аз не съм дори юнга... А един обикновен пасажер. Може да се каже, че съм бивш помощник - капитан, понижен до пасажер, ако ми схващате метафората... За познатите с поредната ми сълзлива история или несполучлива връзка, идеята е ясна. За другите - остава въображението. Така или иначе, не бях хвърлена през борда, за "прегрешенията си", каквито и да са те, а само понижени и унижена, но все пак задържана на удобно, близко растояние... И по-интересното - след незаслуженото понижаване и отблъскване, аз не скочих сама през борда... А имаше и няколко пристанища на които можеше да сляза, но пак не го направих...
Ако преди си мидлех, че да караш кораба е прекалено отговорно, а да го доведеш до заветната суша - отопично, то напоследък реших повече да не се пъна за капитан, а да се возя при някои друг. Да помагам с каквото мога, да се съобразявам и да правя компромиси, но не и да нося отговорността... Ето ти и наградата! Оказва се, че да избягаш от себе си няма да ти донесе нищо добро, а може да те доведе до още по неприятни, болезнени ситуации. И няма по-голямо разочарование от това, да повярваш на друг, че може да бъде добър, със себе си и теб, повече от теб самия, а това да се окаже също химера...
Седя си аз на палубата, повдига ми се като от морска болест от неграмотното мореплаване на моя капитан, от пълната му апатия към мен и мечтаният ми пристан, от надеждата която виждам всяка сутрин да изгрява със слънцето и всяка вечер да се одавя с него, в океана... Гладна съм за внимание, емоции, грижа и близост... Жадна съм за признания и целувки... Е, тук има единствено океан, риба и тишина... И пак не скачам зад борда, да ме пита човек защо...
ИСКАМ ИЗХОД! ИСКАМ ПРОМЯНА! ИСКАМ НЯКОЙ НОВ КАПИТАН, С НОВ КОРАБ, КОЙТО ДА МЕ ЗАБЛУДИ, ЧЕ ПЛАВА В МОЯТА ПОСОКА, ПОНЕ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ... ИСКАМ ДА ТАНЦУВАМ ЛАМБАДА НА ПЛАЖА, ДА Я ПЕЯ С ГЛАС И ДА СЪЛЗЯ, ВЯРВАЙКИ, ЧЕ КОЙТО МЕ Е НАКАРАЛ ДА ПЛАЧА, СИ Е ТРЪГНАЛ ОТ МЕН ПЛАЧЕЙКИ/както се пее в едноименната песен - Lambada( Kaoma) /.
outo p.s. : Не са ме отровили достатъчно, за да искам мъст, но имам нужда от възмездие... за емоциите които подарих, за времето което загубих, за излъганите надежди...
outo p.p.s. : Не са ме наранили достатъчно, за да се науча да се спасявам по единично, за сега...
Оставам, плавам, чакам... да потъна или да запея Ламбада...