С най-топли чувства към Йоана, която любезно разчеса няколко гънки по сивият ми орган и разрови прашасалите ми спомени!
- Започвам от далече... Сигурно имам и по-стари, по-малки и дори по-мръсни тайни, но тази като за първа си я бива. Като ученичка в 101 – во училище в Надежда (всяка тука оставете), може би пети клас се превърнах в комбинативна и завършена лъжкиня. Историята е, както винаги при мен, дълга и сапунена, та ще се опитам да бъда лаконична. Системно лъгах половината си клас – всичките девойки, за едни несъществуващи, влюбени футболисти, за едни неизпратени писма на Английски, за едни чуждоземни пътувания... Надявам се да са простили и забравили, но аз тогава си обещах никога повече да не лъжа / поне не така масово!/ .
- Това е добро – никой не го знае. Малко по-късно, когато разбрах, че сестра ми пуши, обзета от ярост и малоумие, реших да проверя и аз каква е хавата. Но вместо като бял човек да поискам от някого цигарка или да си купя, аз се претворих в клошар, изрових недопушен фас / на майка ми или пък на Деница/ от кофата ни за боклук / онази под мивката, повечето я знаете/ и пробвах да пуша. Беше гадно, задавящо, смърдящо, малоумно и паметно! За финал се опитах да подпаля коша с не загасения фас - втора употреба!
- Тук един повече известен, но доста fun факт – когато не ми се закусваше в 6 сутринта, преди училище / почти всеки път/, изхвърлях филията намазана с *$(#@$*, през прозореца на кухнята. Така доста време, докато не метнах с филията и една доста специфична чиния, която се завърна у нас само след часове в ръката на баща ми. С мистерията покрай това как чинията се е озовала пред блока приключиха и моите анти - кулинарни изпълнения...
- За първи път се напих от патронче ракия + патронче водка Флирт, на екс, пред дискотека „Никея” в квартала. Бях на 14 или 15, загуби си колана, паднах в тоалетната на заведението и после бях наказана.
- Пак в 101-во тайно харесвах гаджето на най-добрата си приятелка... И той ме харесваше... А тя – не знаеше. Извинявай, става ли?!!
- За първата целувка ще кажа, че беше чак на 16, пак на едно култово място в Надежда и с прясно бившето гадже на сестра ми... А за загубената си девственост и смелите планове това да се случи чак на 17... не устисках... :D Но този симпатичен непознат беше мноого готин, да ми прощава ако има кой... :D
- Страх ме е от високо, от тясно и от това да не се събудя някой ден в гроба си, никой да не знае, че съм там и да няма измъкване. За това искам звънец в „последния си дом” или да ме прахосат... ;)
- Веднъж изневерих... повече на себе си и по-малко на друг... Бяхме скарани за пореден път и не точно заедно, за милионен... И аз целунах друг човек... На мен така и не спря да ми тежи / защото за мен това е изневяра/, а на човека „до мен” така и не започна да му пука.
- Не мога да флиртувам или да свалям някого... В същност – никога не съм пробвала, с едно малко изключение. Учител ми беше не кой да е Йо, а резултатът – повече от успешен, но така и не възприех мантрите на ЙоДа, като времето ще покаже дали съм се прецакала, много...
- Това трябва да е силно – като за край! ;) Ще бъда мистична все пак, за да ме разберат само познатите... Правила съм някои акробатични, ирационални и екстремни неща, на нетрадиционни места. Не случайно в играта „никога не съм” постоянно СЪМ и пия чашка след чашка... Добре, че не се напивам! За повече инфо по топик-а – заповядайте да поиграем „никога не съм”! I dare you! :P
