Какво му е суеверното ли? Имам гениалната мисъл, че ако се похваля с радостта си и влюбеността си на определени хора, ако напиша нещо хубаво, радостно тук и край... Както предния път... И по-предния... Пример - Имам една приятелка, за която темата за моя личен живот е неприятна... Няма значение с кой съм и какво се случва... Ако е хубаво, а не е свързано с нея - лошо... И точно защото така стоят нещата, тя беше първият човек, който разбираше за промените и обратите... И точно заради лавинообразното сриване на позитивното в света ми, след разговорите с нея, сега не смея да й говоря за това... Изобщо - да говоря с нея... Почти усезаемият страх е, че кажа ли й, всичко пак ще се преобърне... А аз немога повече, не искам... Искам само да бъда щастлива... Същият филм е и с блога, предполагам схванахте... Ако не - вижте историята на моите постове и ще ме разберете.
Аз съм малко щастлива... Не смея да кажа - много... Мъничко само... Та няма нужда вселената да се занимава с моята светла личност и да рови в света ми... Само малко съм щастлива... И като на всеки малко щастлив човек, ми се ще да крещя колко ми е хубаво в същност, да се виждам с хора, да говоря за това, да им се усмихвам, да ми се радват и те... И навсякъде там, да не съм сама, а с моя човек! Знаете защо казвам човек... За мен само човека е важен, не другите детайли като цвят, пол. вяра и произход... ;) Моят човек ме прави малко щастлива и това е... Е аз щастлива ли да съм или суеверна, за да съхраня мига... А може ли и двете??? Чувствам се като балансиор с прът, ходещ по тънко въже, който се клатушка ту в едната, ту в другата посока. Искам само малко да съм щастлива... не като време или като емоция, а като вибрация към света и околните, така че никой, нищо да не забележи... И да не поиска да ми ги отнеме - моят човек и моето незначително, усмихнато днес...
п.с: Хайде дано този пост да не е камъчето, което пак ще ми преобърне каруцата... :/
