Като казвам разстроила, нямам предвид само в негативен смисъл. Нещо те тормози, нещо те радва неописуемо, нещо се случва в душата ти... Време е за чалга. Който не е го е правил никога, да хвърли първия камък! Съмнявам се да се намери такъв човек.
Май няма друга като тая музика, която да може да се намърда в битието ти, в контекста на дните ти, без да си я канил, без изобщо да я харесваш. Може би за това я наричат клиширано – музика за душата. Има някаква истина в това определение. Ако не докосне никога душата ти пък, не може поне веднъж да не те придружава „на маса”. Значи не останаха социални групи, възрасти и общности, които в един или друг момент да не се докоснат до чалгата.
Когато на човек му се дослуша чалга, я някоя рана е зейнала, я някой си е тръгнал или пък се е появил неочаквано и апокалиптично. Едни я подкрепят с ракия, други със салата, трети – с двете, четвърти я приемат от сутринта и чиста, по цял ден. Въпросът е, че душицата ни си намира кога да си поиска – утеха, разтуха, компания.
Когато на Ива й се дослуша чалга работата е дебела. Обикновено е предизвестено от порой сълзи, океан усмивки или буреносен бяс. Не започва добре, но свършва добре, признавам си - с едно усещане за лекота и покой. Кой да знае, че ще кажа някога това за чалгата... И тя обаче, като всяка брънка от този свят и всеки крайъгълен камък от моя живот си е заслужи признанието.
Когато на човек му се дослуша чалга нещо се е счупило безвъзвратно и непоправимо...
Е, за добро или за лошо – днес на човека му се слуша чалга! Пускай и наздраве!
