„Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили!“

Чудна мисъл на Чудомир... Нищо не е случайно, а? ;) Но най-изненадващото е, че малко хора я знаят, а още по-малко - живеят по тази гениална повеля. Пълно е с червеи... По-малки, по-големи, по-тънички или къси, някои - дебели и космати, направо цели гъсеници. Има ги навсякъде, включително в живота и света ми, което ме прави особено чувствителна по темата за червеите и техните претенции. И най-лошото - имам приятели с подобни характерови измнения, за щастие - повечето от тях - бивши. Не, не говоря за бивши гаджета, а за бивши приятели /за съществуването на подобни не допусках до едно време, но сега съм на ясно че ги има, даже преобладават/. Приятелите, истинските, останали до теб по-дълго са рядкост и ценен дар, с който не всеки може да се похвали.

Обратно на въпроса... Да, за протокола, аз съм от онези писачи, който имат навика често да се отклоняват от темата, но какво да правя с всички тези летящи из главата ми идеи. Хубавото е, че бързо се връщам в релси... Та мисълта ми относно претенциозните Чудомирови червеи беше - не ги харесвам, трудно ги понасям, едва ги търпя до себе си, рядко им спестявам каквото имам да кажа. Последното важи принципно за мен! И така - не стига, че са мазни, грозни, слузести, провиращи се между кал и буклуци, но се изживяват като нещо по-особено от околните буби / разбирай другите хора/, имат претенции, изживяват драми, очакват съчувствие и вечна прошка. Мислят си, че могат да имат приятели и да бъдат приятели... Помислете пак, безгръбначни! 

Обръщам внимание, че биологичният вид - червей няма мозък, но за сметка на това има само един телесен вход/изход, което автоматично ви навежда на мисълта, какво се случва в тази уста... Гадни неща! Бонусът при хората - червеи е че имат мозък, което може да доведе до невероятни бели, а вторият "плюс" - че от мръсната им уста излизат и думи, които могат да заблуждават, да подвеждат, да лъжат, да омайват, да нараняват... Абе, на кратко казано, да те омажат в... нечистотии. Теб и животът ти! Не искаш подобен червей до себе си, вярвай ми!

Е може да не искаш, но имаш... Гарантирам. То тези са повече от обикновените хора, да не ги обобщавам като нормални, че и този вид е дефицитен в наши дни. Малко наблюдтелност, съчетана с мълчание и осторожност, може да ти ги покаже, тези твои дружки - червейчета, още тази вечер, на по бира с "приятели". Ако си зарибен по каузата, хуквай веднага на там, и стреляй на месо след като се ориентираш кой, кой е. Алтенативата - сладкодумието им и  манипулативната им природа, защото все пак са човеци, ще ти омотае кабелите и бързо, бързо ще те заблуди... Лошо... Но, както и да е, оправяй се някак с твоите си проблеми, защото егоизмът в мен проговаря и спирам да те спасяв, за сега... ;)

Целта на това ми писание е друга. А именно - да се обърна към тези плужеци, за да изкарам най-сетне от себе си, таените с години ненавист и възмущение от същността им. Вижте мили мои, Чудомир си го е казал повече от добре: „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили!“. Защото сте много добри в пълзенето и завирането в чуждите животи, и проблеми, но като ви настъпят в крайна сметка, което уверявам ви е неизбежно, врещите като един друг биологичен вид, далеч от вашата природа. Котката си има опашка, запомнете го. И няма вариант да съществувате нахално, паразитно в живота на други хора и да не ви се случи този злощастен край. Пък и, поемете последствия от действията си. На всички ни се налага, животът ни го налага, няма измъкване. Щом сте ниски, мазни, нечистоплътни, безхарактерни, провиращи се на всякъде, слузести и безгръбначни, логичното продължение е да бъдете и -  настъпени. 

Приемете съдбата си с достойнство, като тълкуванието на последната думичка можете да намерите в Български тълковен речник или Уикипедия! И не забравяйте от къде сте тръгнали, защото пак там ще се върнете - в калта, каналите, нечистотията, нечовешкия натюрел. Вариант за спасение има - крийте си се в пихтиестата маса от която произхождате, по-ниски от тревата и - без много, много да шавате. Поне около мен - не! Писнало ми е от безумното общуване с ваши родственици и всичките "лайна" в които съм се оказвала заради тях. Писнало ми е от безхарактерните ви изпълнения, гнилото примирение, мижитурските физиономии, лицемерните извинения и това , че никога, за нищо неможе да се разчита на вас! От подобни индивиди около човек започва да мирише на нещо - нередно, кофти, старо и умиращо. Аз предпочитам да ми мирише на цветя! :)

пс: С поздрав към всички писали се някога за приятели - червейчета, пропищели, че съм ги настъпила. Извинявам се, но с голямото ми сърце и голямата ми уста, вървят и един чифт големи крака! :)