Не ги разбирам тези хора… В същност, не разбирам повечето хора… Или аз съм извънземна, или всички останали…
Защо не искат да споделят? Защо се ограждат със стени? Защо се обръщат с гръб, прикривайки света си „на завет”? Защо могат само и единствено със себе си, да бъдат себе си? Защо харесват останалите по-малко? Защо харесват предимно Аз-ът си?
Това човешка черта ли е? Да си саможив, да си си самодостатъчен, да не намираш път ако не от думи, то поне от жестове към друг… Да се чувстваш спокоен и щастлив насаме, а неудобно или на тясно сред другите… Това нормално ли е? И кому е нужно?
Не искам да упреквам, в същност никога не целя това… Просто се опитвам да разбера, да проумея, да приема… Нещо, което никога не съм изпитвала, потребност която не съм имала, факт, от който много съм страдала, най-големият ми страх…. Самотата…
А някои избират съзнателно именно нея? Това слабост ли е, или всъщност – сила?
Не говорим за наложената самота, която „пръстът на съдбата” е превърнал в наше битие… Говорим за приличащата за мен, по-скоро на авто-агресия, целенасочена, прехвалена и издигната в култ, самота…
Ти и стаята, ти и къщата, ти и възглавницата, ти и твоите си мисли, ти и света ти…Вакуум от присъствие с единствена възможна материя вътре – АЗ.
И дори да кажем, че не може всичко да бъде обяснено, да прием, че хората са просто различни, но все хора, пак ми убягва нещо… Извън логичният първи въпрос – „ако е толкова хубаво да си сам, защо взаимността е най-малкото популярна?”, друго ме провокира…
Защо дори и тези „полезни изкопаеми”, които са си „супер” сами, в крайна сметка правят нещастни опити за връзки с други хора? Някои дори си позволяват лукса да имат семейство, пълнейки въздуха с недоволство, темерутщина и негативна енергия… Защото не са си сами – велики, гениални и съвършени…
Да именно това е една от основните им тези – околните са досадни и ангажиращи! Жените им омръзват, мъжете им омръзват, децата им омръзват, даже и приятелите… За тях всичко е временно, а човешките отношения най-вече… Е, питам тогава – защо се занимавате да губите времето на инакомислещите?
Защо започвате връзки, които според житейската ви философия са обречени? Защо се пънете да сте гаджета или съпрузи, като не ви влече? Защо си играете на влюбени, привързани, заинтересовани?Защо губите времето на човек, който според вас не заслужва, в преследване или доживяване на нещо, което не смятате изобщо, че съществува?
Защо си мислите, че „смелостта” да НЕ наричате случващото се връзка или брак и нахалството да изричате на глас свободата си, всеки ден, ви оправдават в този безчувствен експеримент? Защо живеете или споделяте света и леглото си с друг, щом самотата е толкова хубава? Защо заменяте месеците от календара на случайни жена или мъж, с дни на заблуда, унижение, мачкане и подтискане?
„Не е луд тоя, който яде баницата, а този който му я дава!” – ще кажете… И да, ясно предупреждавате „що за стока сте”, но това пак не обяснява каква неземна сила ви тласка в живота на споделянето? Мисля, че ясно разбирате, че фактическото ви участие, а понякога дори иницииране, на подобни отношение, не ви освобождава, а ви подвежда под отговорност… Втората целувка, първата нощ, третият ден, ви правят съучастници, съзаклятници и съзнателни палачи на „половинката ви”.
Какви хора сте вие? Защо споделяте дома и света си само формално? Защо казвате ела, а след това – защо ли те викнах? Защо лъжете, мамите, пренебрегвате, а после приласкавате? Каква игра играете? Защото смисълът на това да си с някого, ако до сега мили мои не ви е станал ясен, е предимно във взаимността, споделеността и искреността… Все неща които сте възпитали само към себе си… Все неща, които не умеете или ви мързи да правите… Все понятия далеч отвъд прехвалената ви самота…
Ако не можеш да откъснеш залък от хляба си, ако не искаш да делиш постелята си, ако не желаеш да погледнеш за път и в чуждата посока, ако не обичаш да слушаш, ако мразиш да говориш, ако те е страх да се влюбиш, ако настояваш да си оградиш свой свят като замък… Не се опитвай да лъжеш себе си, прегазвайки другиго, че си човек като останалите!
Ако си емоционален инвалид, знаме с което вървиш напред, бъди достатъчно силен и достоен, да си съществуваш там някъде, сам!
Такива като теб убиват надежди… Такива като теб убиват хора… Такива като теб – нямат място тук!
Babes, aз ще ти кажа какво мисля по въпроса. Не съм го измислила аз, но ме научиха на него хора, които знаят повече за живота и човешкото поведение и нагласи. Хората, които казваш, че обичат никого, а само Аз-ът си, всъщност най-малко обичат себе си. Даже напротив, те се отхвърлят през цялото време. Човек е способен да обича другите, когато обича себе си и не обича и не уважава никого, когато не обича и не уважава себе си. Това е факт, без значение дали ни харесва или не.
ОтговорИзтриванеПри това положение, понеже не умеем да се обичаме, а искаме любов, започваме да си я търсим отвън. Намираме някого и започваме да искаме да ни дава любов. 98% от хората, обаче, са същите и това, което те правят е да искат любов от нас. И как даваме нещо, което нямаме - ами никак. Опитваме се да си запълваме празнини чрез другите, но не знаем, че единствения, който е способен да ни даде това сме ние. След време разбираме, че не става се чувстваме излъгани, както и другия човек и се получава това, за което пишеш. В единият случай сме били нещастни по отделно, сега сме нещастни заедно. Разликата е, че сега имаме кого да обвиним за нещастието си, по-лесно е.
Приеми, че повечето хора са такива и те не са виновни за това, само че не знаят как да се оправят и не знаят, че зависи само и единствено от тях, но докато си блъскаш главата по тези въпроси, всичко което правиш е да ги храниш с вниманието си, вниманието, което те не са способни да си дадат.
suglasna sum babe's... ideqta e 4e ima osuznati takiva, az poznavam, koito vurvqt s "diagnozata si" na pred, kato sami sa si q postavili i s tova se opravdavat, za6to sa samo konsumatori vuv vruzkite si i za6to sa neseriozni.. a ne be6e li osuznavaneto na problema, polovinata put do re6enieto mu? e, vtorata polovina, te ne iskat da q izvurvqt! ne im stiska! mersi za comenta ina4e. love ya!~
ОтговорИзтриванеМного просто - спираш да се занимаваш....или както се казва - отсвири положението....love ya back:)
ОтговорИзтриване