Премълчаването е предателство!

Премълчаването е предателство? Да, за мен е така! Не само лъжата, а и премълчаването... За мен те са с равен знак, еднаква тежест и равни последствия. Щом на моята съвест тежат еднакво, значи така е и за останалите хора. Нали и аз съм човек?!

Премълчаването е предателство?!?!? Нали и то причинява болка, нали и то наранява.. Става ли ни по-малко неприятно като ни обяснят, че не са ни казали защото не сме питали, а не защото е толкова важно? Че са ни спестили гняв, нерви, безпокойство или сълзи... Плачем ли по-малко после? По-бързо ли прощаваме или забравяме? Не! Значи е вярно!

Премълчаването... Какво по дяволите значи това, изобщо? Да стиснеш зъби, когато от устата ти напира да излезе – обичам те или не те обичам вече? Да си прехапеш езика, когато ти се иска да изкрещиш, че нещо не ти харесва? Да преглътнеш горчилката от обида? Да не споделиш... Да пропуснеш да споменеш... Да забравиш... умишлено? Да си съобразителен, благороден или страхлив?

Премълчаването не е ли като да накапеш с нещо върху покривката, а след това да започнеш да мажеш със салфетката върху петното, тайничко, докато никой не гледа... Ако излееш нещо цветно или мазно, петното е голямо и видимо, и неизтриваемо, може да не се изпере... За момента дори не можеш да го скриеш и оставяш предмет – чиния или чаша от горе му, за да не забележи никой какво си сътворил.

И в крайна сметка когато си тръгнеш, на масата, на мястото където ти си седял, под чашата ти някой намира петното и разбира за стореното от теб. А ако покривката наистина не се изпере, петното остава – за винаги...

От това сравнение възникват  два въпроса – 1 не е ли нещо, за което полагаш толкова усилия да прикриеш –  /Не/ маловажно, /Не/ безобидно и /Не/ особено тайно, както един себе уважаващ се лъжец твърди! И 2 – не ти ли става ясно, че в крайна сметка всичко излиза на яве... и петното от вино и премълчаната информация, която не е точно лъжа! Излиза, остава, замърсява, загрозява и съсипва – покривките и отношенията...

Премълчаването е предателство! Твърдя го с увереност, защото познавам вкуса на разочарованието от предаденото доверие. За да не съм голословна – познавам и вкуса на тайната която отлежава на устните ми, тежи на гърдите ми и задавя говора ми... Познавам още и последствията от премълчаването = лъжата за живота и света ми.

Интересно само защо аз успях така бързо да усвоя, че не бива да се лъже и премълчава... Защо така ярко запаметих разочарования поглед, предадените сълзи и фалшивото здравей след моите премълчани тайни... А масово хората забравят какво са причинили впечатляващо бързо и го правят отново, отново и отново. Някои дори живеят така - в мир със себе си и с лъжа на уста... 

Дали ще ме излъжеш или ще премълчиш нещо - аз ще разбера рано или късно! Без значение дали ме мамиш или щадиш – ще ме заболи и няма да ми мине! Не ме интересува дали те е страх или не ти пука! Познавам лъжата, познавам премълчаването, познавам себе си.

На тези които никога не са ме лъгали – благодаря и пак заповядайте! На онези, които ми спестяваха – ще кажа само, че помня! А останалите, които ще продължат да ме лъжат или ще премълчат нещо в бъдеще – нека знаят , че единствените неща, които не прощавам са предателството и неуважението... Последствията от лъжата в моя свят са класика – ‘Дръж се така с хората, както искаш те да се държат с теб!”  + „Убий простака с мълчание” , само че са доста изкривени, пресилени и крайни. Ако предпочиташ да играеш по този начин, с премълчаването... мини в миналото НИ сам и то още сега!