Случи ми се нещо неочаквано... Толкова изненадващо, но хубаво, че ме е страх да го мисля... За да съм в тон с контекста а случката, този път и аз ще съм друга, непривична... Ще се опитам да бъда кратка и конкретна. Колкото и да трае този миг на споделеност, който преживявам, ще го изживея, ще му се радвам, ще го изрека и ще му повярвам.
Само преди дни виждах един край пред себе си, а ето че получих начало... И пак съм укрилена, усмихната и творческа... Толкова е хубаво... Толкова е зареждащо собственият ти сценарии да предприеме неочакван обрат в позитивна посока и да загатне за възможен happy end... Потръпвам усещайки, че имам надежда... И всичко благодарение на... Изненада ме... човека до мен, живота, съдбата ако щете... ?!?!
Случи се, че теглих черта, за което събирах сили от доста време, а мойто човече най-невинно взе гумичка и я изтри, или поне я превърна в многоточие... Единственото по-хубаво нещо в тоя живот от надеждата, е изненадата... Бях забравила това... Сега с удоволствие вкусвам тази сентенция! Мммм... Едни простички думички, казани искрено, след сълзи и с тих глас, преобърнаха сюжета... Какви бяха ли? "Аз съм само с теб, с мен си само ти!" И сега настръхвам като ги пиша... Благодаря ти! :* Не са елитарни, високопарни и клиширани... Просто са изречени за мен... :)
Толкова е хубаво да мислиш, че виждаш ръба на пропаст пред себе си, а да се окаже, че там те чака облак, на който да се качиш и да полетиш, с любимото същество... Знаете ли колко може да е усмихнат живота... :)
Не ми пука дали ще свърши и кога... Важното е, че отново чувствам земя под краката си, а до мен има и някой който иска да държи ръката ми... Затова дискретно си припявам "Love is in the air" и си записвам на видно място - "Не спирай да очакваш неочакваното!" :):):)
