Предисторията: Едно кратко есе, написано от мен в далечната ;) 2007-а година, което ме описва достатъчно добре, показвайки голяма част от същността ми... И кое всъщност е център на света ми - любовта. Както при повечето хора, да... Но е важно за старите ми и нови познати, да разберат каква движеща сила за мен е била и ще си остане, тя... Така избирам да се представя, така да започна... По-късно ще има много негативни неща, така или иначе...
Нека поне в началото да бъда позитивна... Такава съм всеки ден,
независимо случващото се... Е тук, в текста, трудно ще откриете позитивизъм,но той е във факта, че знам че има любов, живяла съм я и за това съм от щастливците... Иска ми се повече от нас, да погледна тук, да намерят нещо от своя живот, да се усмихнат... Защото оценяват късмета, който са имали да срещнат любовта... дори след това да са се разминали с нея.
И така, по същество:
Когато някой обича...
Една новородена, тъжна капка, с мъка се задържа на крайчеца на черен облак. С последни сили тя се бори, за да остане там, където и се иска да бъде, където принадлежи... Безмилостен и свиреп, вятърът я откъсва от дома й и я запраща в небитието, сред вихрушка от други малки бездомници, хиляди осиротели души - сирачета на небето. Тя е самотна, никоя и ничия... Но не е сама...
На друго място, далеч от бури и дъждове, една тъжна сълза с последни сили се бори да не се роди. Едни безкрайно сини очи, пълни с мъка, я пъдят от дома й. Една душа иска да отмие тъгата и болката си. Една мъничка сълза е осъдена да ги поеме!
Тя не е безименна! Тя е моята сълза за теб, за нас... Това е първата ми сълза, за първата ми и единствена любов. Безмилостно и свирепо от дома й ще я откъсне жестокият живот, суровата реалност на разстояние между душите и телата ни.
С раждането на тези две капки се ражда и моята истина. От днес оплаквам нещо, което едва започва, а боли повече от всяко друго. А колко ли ще боли, когато свърши?! А колко ли ще вали...
Излива се порой - от очите ми и от сивото небе. Красиво е, защото някой обича някого... Красиво е до болка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар